Агент Тенев: Йордановците се борят за кръста, Ивановците - з...
Иван Тенев е един от колоритните именици. Незабравими са празнуванията му на Ивановден с Батето Славков. Прочутият текстописец, стихотворец и художник даде малко изявление особено за „ Марица “.
- Агент Тенев, имате ли специфични обичаи за отбелязване на Ивановден, този напряко народен празник?
- В тези, положителните години събирахме по 300 души на Ивановден. После, по време на пандемията, се трансформира в Дивановден. Но тази година още веднъж ще изляза на бял свят, само че по-кротко, с по-близки другари и семейство ще чествам. Още повече, нямам въодушевление за Ивановден в това пролетно време. Ивановден постоянно го свързвам с печено прасенце, туршии, алено вино. Сега отиваме към марули, репички и агънце. Но хубавото е, че ние, Ивановците, сме други хора. Гледах от сутринта Йордановците се борят за кръста. Ние, Ивановците, постоянно сме се борили за под кръста.
- Легендарни бяха празнуванията ви с Иван Славков, лека му пръст.
- Не единствено с него, само че и с Иван Гарелов. Години наред празнуванията ни бяха 3 в 1, 2 в 1, както пристигна. От 300 000 празнуващи близо 300 се събираха при нас. Обаче нещата се попромениха. Тази година по-скромно, само че пък почтено.
- Ще пиете ли по едно за Батето, сещате ли се за него на този ден?
- Ееее, наложително. Както и да стартира някаква наздравица или диалог, Иван е в устатата на всички. Припомняме си тези огромни, емблематични празници, които си бяха дребни сватби. Човек е жив, до момента в който го помнят, а Батето е от хората, които ще останат живи. Дано и някои други останем в паметта на хората.
- Последно, едно благопожелание също така за под кръста.
- Не забравяйте, че и многото пиянство едвам стига. Всички, които имат отношение към Ивановците, дано съблюдават остарялото предписание: „ Черпете, не ни жалете, ние и вас ще носим “.
- Агент Тенев, имате ли специфични обичаи за отбелязване на Ивановден, този напряко народен празник?
- В тези, положителните години събирахме по 300 души на Ивановден. После, по време на пандемията, се трансформира в Дивановден. Но тази година още веднъж ще изляза на бял свят, само че по-кротко, с по-близки другари и семейство ще чествам. Още повече, нямам въодушевление за Ивановден в това пролетно време. Ивановден постоянно го свързвам с печено прасенце, туршии, алено вино. Сега отиваме към марули, репички и агънце. Но хубавото е, че ние, Ивановците, сме други хора. Гледах от сутринта Йордановците се борят за кръста. Ние, Ивановците, постоянно сме се борили за под кръста.
- Легендарни бяха празнуванията ви с Иван Славков, лека му пръст.
- Не единствено с него, само че и с Иван Гарелов. Години наред празнуванията ни бяха 3 в 1, 2 в 1, както пристигна. От 300 000 празнуващи близо 300 се събираха при нас. Обаче нещата се попромениха. Тази година по-скромно, само че пък почтено.
- Ще пиете ли по едно за Батето, сещате ли се за него на този ден?
- Ееее, наложително. Както и да стартира някаква наздравица или диалог, Иван е в устатата на всички. Припомняме си тези огромни, емблематични празници, които си бяха дребни сватби. Човек е жив, до момента в който го помнят, а Батето е от хората, които ще останат живи. Дано и някои други останем в паметта на хората.
- Последно, едно благопожелание също така за под кръста.
- Не забравяйте, че и многото пиянство едвам стига. Всички, които имат отношение към Ивановците, дано съблюдават остарялото предписание: „ Черпете, не ни жалете, ние и вас ще носим “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ